През месец май миналата година написах статията “Моето злощастно капаро – тема с продължение”. Сега дойде времето да напиша продължението. Ще припомня накратко какво точно се случи. Ще бъда наистина съвсем кратък.
И така в края 2008 година с Кaтя (моята жена) решихме да си купим апартамент. Вярно е, че момента никак не беше подходящ – всички говореха за идващата криза, но до тогава не я бяхме изпитали върху гърба си и си мислехме, че сме далече от нея.
Пообиколихме известно време и в края на септември харесахме апартамента. Сключихме предварителен договор и дадохме 6200 евро капаро. И с даването на това капаро започна нашето ходене по мъките. В предварителния договор беше споменато, че парите по останалата част от сделката ще се осигурят от банков кредит.
Въпреки, че си бяхме направили предварително проучване в Райфайзен банк и от там ни бяха гарантирали размера на кредита от там се отметнаха и в крайна сметка след като ни мотаха 20 дена ни отпуснаха с 20 000 евро по малко от уговореното. Срока на предварителния договор си течеше, а ние тези пари нямаше как да ги намерим за няколко седмици. Започнахме трескаво да обикаляме другите банки. Всеки ден беше някакъв ужас. Пробвахме Първа Инвестиционна банка, проверихме Булбанк, но в крайна сметка подадохме документи в Юниън Банк. Там пак бяха едни обещания, едни гаранции. И там ударихме на камък. Там ни мотаха по малко, но пак ни загубиха отново времето, а и парите. А междувременно срока на предварителния договор изтече и помолихме за удължаване на срока с няколко дни. Това не стана по много благоприятен за нас начин, тъй като продавача отиде сам пред нотариуса и въпреки, че се бяхме уговорили за удължаването на срока и нашето ходене там не беше необходимо – там е протоколирано, че никой от нашата страна не се е явил. Това тогава нямаше значение и не му обърнахме особенно внимание, но в последствие се използва срещу нас.
И така срока ни се удължи с още 10 дена и отново започна ходенето по банките (мъките). Следващата банка в която подадохме документи беше банка Емпорики. И тук нищо не се получи. След като ни проучваха до последния ден на предварителния договор в крайна сметка ни отказаха кредита с мотива, че съм нередовен платец. Аз всъщност от тях научих, че съм имал необслужван кредит. Наложи се да си плащам за справка в БНБ, за да науча, че необслужвания кредит е за крупната сума от 36 стотинки. Уви – нямахме повече избор и се налагаше да се откажем от апартамента, но някак си не можехме да се откажем от капарото от 12 000 лв. Казахме на продавача, че се отказваме от сделката и молим за връщане на капарото. Той обеща пред свидетели, че като продаде апартамента ще ни върне някаква част от капарото. А междувременно ние отново не се явихме пред нотариуса и договора ни се прекрати, като отново беше протоколирано, че не сме се явили, което сега отчитам за голяма грешка, но тогава ние нищо не сме знаели.
Мина половин година. През това време периодично се чувахме с продавача, като се интересувах дали е имало интерес към апартамента и питах разбира се и за капарото. Винаги получавах уверение, че след като продаде апартамента ще си получим част от капарото. През месец май 2009 се срещнахме и продавача каза, че няма да ни върне капарото. Казах му, че ще го съдя и той ми предложи 1000 евро за да подпиша документ на който пише, че ми е върнал цялото капаро. Аз естествено не се съгласих, но ако знаех какво ще се случи след половин година щях да ги взема. До този момент само предполагах, че продавача ни е мошеник – той това го доказа в последствие многократно.
С препоръки намерихме най-некадърната адвокатка в Стара Загора, която била компетентна в този тип дела. С чиста съвест казвам некадърна. Ще разберете защо по-нататък в тази статия.
Заведохме делото и започнахме да чакаме. Първото изслушване беше в края на септември. Делото продължи около час и половина и премина нормално. Дори си мисля, че съдийката на този етап беше благосклонна към нас. Делото приключи без ислушване на свидетелите. За тях насрочиха ново изслушване в края на октомври. Свидетелите на продавача мошеник бяха банкера от Райфайзен банк, който първо ми гарантира кредита, а след това го отказа и собственичката на агенцията за недвижими имоти Д., през която минаваше сделката. Банкера се отрече от думите си, а брокерката от агенцията за недвижими имоти беше толкова плиткоумна, че не можа да си спомни нищо от това което се беше случило. На всички въпроси, които бяха в наша полза тя отговори с “Не знам” или “ Не си спомням” въпреки, че винаги е била на разговорите и срещите. Както и да е – това само показва колко и е акъла.
След приключване на второто изслушване съдията насрочи дати на двамата адвокати да предоставят пледоариите си и насрочи датата 26.11.2009 за обявяване на решението на съда. Започнахме да чакаме. На 26.11. чаках до обяд моята адвокатка да ми се обади и да ми каже за решението, но тя не го направи. Обадих и се. Тя много добре знае, че съм под напрежение и решението е важно за мен. Каза, че не била ходила до съда все още. Щяла да отиде и да ми се обади. Уви – него ден не намери време да отиде. Отиде чак на другия ден, а аз преживях цял още един ден в напрежение и очакване. Обади се и веднага започна да се оправдава, какво съдийката не била взела в предвид, кое не било правилно и не знам си какво от което веднага подразбрах, че сме изгубили делото. Отидох при нея да прочета решението и видях, че съм осъден да платя разноските на другата страна по делото в размер на 1470 лв. и срок на обжалване до 18 декември. Никъде вътре нямаше срок в който евентуално да платя тези пари на мошеника продавач.
Говорих с моята адвокатка за това плащане и тя ме “посъветва” да не бързам да плащам, защото ответника можело да не си поиска парите и да чакам да си ги поиска. Аз обаче бях решил да ги платя и да освободя съзнанието и мозъка си от него. След като мина срока за обжалване на 21.12.2009 година му изпратих поздравително коледно писмо с молба да ми прати сметка по която да му преведа парите. Писмото го изпратих с препоръчана поща и обратна разсписка и разбира се с най-добри намерения. Исках съвсем съвестно и доброволно да си платя наложеното наказание и да вляза в новата година без никакви дългове. До края на годината не получих отговор. През новата година на 11.01 се обадих на продавача и го попитах какво става – защо не ми отговаря на писмото и го помолих отново за банкова сметка по която да преведа парите. Той категорично отказа да говори с мен и каза да се обърна към адвоката му. Странно ми стана защо трябва да говоря с адвоката му, но на 13.01. всичко ми се изясни. На работното ми място дойде запор на трудовото ми възнаграждение за 2700 лв., въпреки, че по решението на гражданското дело дължа само 1470 лв. Помислих си че е някаква грешка, но не – адвокатът му си беше написал хонорар от 1000 лв за завеждане на това изппълнително дело, което не беше нужно. Обадих се отново да се консултирам с моята адвокатка, но тя не можеше да ми отговори в момента какво да правя и ми каза, че ще ми се обади след 10 минути. Все още чакам обаждането и. 5 дена търсих неговия адвокат, а той се крие като мишок. всеки ден беше извън града и все не можел да се срещне с мен. А аз не съм искал да се срещам с него. Исках от него просто банкова сметка. А тя каква била работата – само са ме бавели.
На 15.01. успешно успях да пусна възражение към съдия изпълнителя за неоснователно големия хонорар за попълването на една молба за завеждане на изпълнителното дело. След края на това фалшиво дело ще ви напиша накратко как точно се подава възражение по изпълнителен лист.
На 18.01. пуснах жалба и към Окръжен съд – Стара Загора.
Това е за сега. Чакаме решенията на съдия изпълнителката и на съда.
Подобни публикации
![logo[1]](http://moiatblog.com/wp-content/uploads/2010/01/logo1.gif "logo[1]"){kind=logo}
